8.10.2024 г., 23:14

За вдъхновението

347 0 0

Няма го. Изчезна.

Стопи се като сън.

Във нощта беззвездна,

сред студа навън.

Тъй писано било е.

Тъй стана и преди.

Никой не знае 

откъде е?

За какво е?

Изчезна пак..уви.

Сега съм сам във мрака.

Седя и зяпам с поглед луд.

Знам, никой не ме чака

във този кучи студ.

Изчезна мойто вдъхновение. 

Избяга яко дим.

След толкоз откровения

отново ще съм невидим.

А на вас ще пожелая

всичко най- добро ! 

Останете си със здраве.

..и не помнете ме със зло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...