Тъй приказно красива есен
обгърна в жълто дивата гора,
девойка бяла я изпълни с песен,
запя със нея ведрата роса.
За влюбените всякога е пролет
и възраст няма в любовта,
тя винаги е птица в полет,
кацаща в отворени сърца.
Листа валят във охра оцветени,
музика творят със своя листопад,
дърветата се чувстват пременени,
а любовта отново е на моя праг.