Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
Oct 16, 2007, 2:21 PM

За влюбените всякога е пролет

  Poetry » Love
1.2K 0 20

                                                                                Тъй приказно красива есен
                                          обгърна в жълто дивата гора,
                                          девойка бяла я изпълни с песен,
                                          запя със нея ведрата роса.

                                          За влюбените всякога е пролет
                                          и възраст няма в любовта,
                                          тя винаги е птица в полет,
                                          кацаща в отворени сърца.

                                          Листа валят във охра оцветени,
                                          музика творят със своя листопад,
                                          дърветата се чувстват пременени,
                                          а любовта отново е на моя праг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0