13 abr 2020, 9:39  

Забравѝ ме 

  Poesía » De amor
909 6 20

Забравѝ ме. Защото ме няма.

Твърде много любов си измислих.

Вероятно светът е за двама,

Затова и ужасно ми липсваш.

 

В ъглите душите са ниски

Свили в тъмното страх и тревога

Зад ключа свободата е близка

Но навън да живея..не мога.

 

И какво като болката чака

В твойта чаша да бъде изпита?

Аз съм тук и ще пия за двама

любовта ни, която убива.

 

И в шепи събрах аромата

По леглото , от твоето тяло

И прелиствам, до края, Земята

Но без теб няма ново начало.

 

Забравѝ ме. Защото ме няма

В ръцете ти, толкова нежни

Вероятно светът е за двама,

Но за нас вече няма надежда.

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Еххх,всяка любов е различна,но невъзможната силно привлича и не дава ново начало.
  • В ъглите душите са ниски

    Децата, като ги накажат, ги изпращат в ъгъла. И те се умълчават.
  • И скромен.
    😊
  • Умен съм аз, и...структуриран...и помня като слон, с настъпани уши...
    Чак не мога да се понасям понякога, затова се бръсна на тъмно, като Филип Марлоу. Ех, ние, красивите и умните...

    А “лирическата” да си помисли добре, че има и умни мъже, които знаят какво иска една жена, когато тя самата не го знае...

    След редовете е усмивката, а между тях...който може да чете знае. 😊🌞
  • 😊
    Много добре си разбрал.., Петър.
  • Като стихотворение е прекрасно.
    С посланието на тази, която е прието да се нарича “лирическа”, а всъщност е съвсем реална, не съм съгласен. Но това съм аз: “Never give up” и “Обичай на инат”. Понеже истинската и голямата любов идва само веднъж. Всъщност, както и да наречем протагониста в това стихотворение, тя казва: “Обичам те! Обичам те! Обичам те!”. А липсващият антагонист, ако не знае как да постъпи спрямо една жена, написала горните редове...е, наистина ще си остане антагонист. И ще я забрави. Въпрос на сърце, и на любов.
  • Цвете, Благодаря❤️🌹
  • Понякога от “липсващи” надежди се раждат нови начала. Много ми хареса, Дени🌸
  • Така е, Иван!
    Благодаря, че прочете!
  • Харесва ми! Да, така е! Светът е за двама. Тъга... И все пак хубавото тепърва предстои! Вярвай и ще се случи, защото: "Вярата прави чудеса".
  • Ех, Орлин Горанов
    Благодаря, Безжичен. Радвам се, че се спря тук.
  • Напомня ми на песен - хубаво и мелодично.
  • O, Благодаря ви, момичета и момчета, че се спряхте и поразсъждавахте тук , в утеха на моята лирическа
  • Може и да няма ново начало, но едно е сигурно. Има живот 🌺
  • Хубаво е, тъжно и хубаво, но знаеш моето мнение - лирическата да дава напред!
  • Винаги има ново начало, просто идва, когато затръшнеш вратата към спомените.
  • Хей, любовта има много лица. Вкопчването в призраци не води до никъде. Само кучетата си гонят опашките, котките винаги падат на краката си...И живеят. А ние дори девет живота нямаме...Разфилософства ме, хлапе.
  • Пожелавам на лирическите герои да открият наистина тези, с които да бъдат в хармония с този свят за двама.
    А раздялите... те са сред тъжните истини на неидеалната ни реалност...
    Поздравявам те.
  • Краси, Марианка 💐🌹
    Благодаря ви!
  • Разплакващо ми стана от този ред "И прелиствам, до края, Земята, но без теб няма ново начало." Изпий чашата Дени, любовта е страдание, но и лек! И след две чаши може и той да се появи ...
Propuestas
: ??:??