Забравѝ ме
Забравѝ ме. Защото ме няма.
Твърде много любов си измислих.
Вероятно светът е за двама,
Затова и ужасно ми липсваш.
В ъглите душите са ниски
Свили в тъмното страх и тревога
Зад ключа свободата е близка
Но навън да живея..не мога.
И какво като болката чака
В твойта чаша да бъде изпита?
Аз съм тук и ще пия за двама
любовта ни, която убива.
И в шепи събрах аромата
По леглото , от твоето тяло
И прелиствам, до края, Земята
Но без теб няма ново начало.
Забравѝ ме. Защото ме няма
В ръцете ти, толкова нежни
Вероятно светът е за двама,
Но за нас вече няма надежда.
© Деница Гарелова All rights reserved.
