28 ene 2018, 20:23

Забравих

934 0 1

Забравих -

беше студено, твърде красиво,

забравих -

бе така далечно, но все пак близо,

забравих -

разплетох плитката от тъга,

забравих -

кичур огнена, кървавочервена коса.

А после отново забравих -

за теб, за мен, за морето,

забравих за сините очи на детето,

пропуснах да си спомня за нас,

за онзи далечен като от сън изтъкан час. 

Да, забравих, признавам, изобщо не помня,

душата ми - гневна, страстна и бездомна

о, тя още горчиво мечтае

някъде - в свят от платина и лед

да е изцяло, неугасимо преплетена с теб...

27.01.2018  

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...