28 янв. 2018 г., 20:23

Забравих

935 0 1

Забравих -

беше студено, твърде красиво,

забравих -

бе така далечно, но все пак близо,

забравих -

разплетох плитката от тъга,

забравих -

кичур огнена, кървавочервена коса.

А после отново забравих -

за теб, за мен, за морето,

забравих за сините очи на детето,

пропуснах да си спомня за нас,

за онзи далечен като от сън изтъкан час. 

Да, забравих, признавам, изобщо не помня,

душата ми - гневна, страстна и бездомна

о, тя още горчиво мечтае

някъде - в свят от платина и лед

да е изцяло, неугасимо преплетена с теб...

27.01.2018  

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...