Забравих
930
0
1
Забравих -
беше студено, твърде красиво,
забравих -
бе така далечно, но все пак близо,
забравих -
разплетох плитката от тъга,
забравих -
кичур огнена, кървавочервена коса.
А после отново забравих -
за теб, за мен, за морето,
забравих за сините очи на детето,
пропуснах да си спомня за нас,
за онзи далечен като от сън изтъкан час.
Да, забравих, признавам, изобщо не помня,
душата ми - гневна, страстна и бездомна
о, тя още горчиво мечтае
някъде - в свят от платина и лед
да е изцяло, неугасимо преплетена с теб...
27.01.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teddy Daniel K. Всички права запазени
