Jan 28, 2018, 8:23 PM

Забравих

  Poetry » Love
927 0 1

Забравих -

беше студено, твърде красиво,

забравих -

бе така далечно, но все пак близо,

забравих -

разплетох плитката от тъга,

забравих -

кичур огнена, кървавочервена коса.

А после отново забравих -

за теб, за мен, за морето,

забравих за сините очи на детето,

пропуснах да си спомня за нас,

за онзи далечен като от сън изтъкан час. 

Да, забравих, признавам, изобщо не помня,

душата ми - гневна, страстна и бездомна

о, тя още горчиво мечтае

някъде - в свят от платина и лед

да е изцяло, неугасимо преплетена с теб...

27.01.2018  

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...