Jan 28, 2018, 8:23 PM

Забравих

  Poetry » Love
944 0 1

Забравих -

беше студено, твърде красиво,

забравих -

бе така далечно, но все пак близо,

забравих -

разплетох плитката от тъга,

забравих -

кичур огнена, кървавочервена коса.

А после отново забравих -

за теб, за мен, за морето,

забравих за сините очи на детето,

пропуснах да си спомня за нас,

за онзи далечен като от сън изтъкан час. 

Да, забравих, признавам, изобщо не помня,

душата ми - гневна, страстна и бездомна

о, тя още горчиво мечтае

някъде - в свят от платина и лед

да е изцяло, неугасимо преплетена с теб...

27.01.2018  

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...