Jan 28, 2018, 8:23 PM

Забравих

  Poetry » Love
925 0 1

Забравих -

беше студено, твърде красиво,

забравих -

бе така далечно, но все пак близо,

забравих -

разплетох плитката от тъга,

забравих -

кичур огнена, кървавочервена коса.

А после отново забравих -

за теб, за мен, за морето,

забравих за сините очи на детето,

пропуснах да си спомня за нас,

за онзи далечен като от сън изтъкан час. 

Да, забравих, признавам, изобщо не помня,

душата ми - гневна, страстна и бездомна

о, тя още горчиво мечтае

някъде - в свят от платина и лед

да е изцяло, неугасимо преплетена с теб...

27.01.2018  

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...