31 ene. 2020 17:52  

Зад маските лицето е константа 

  Poesía
1621 21 74

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докато те чакам да напишеш твоето. Изпрасках едно бързо от мен.
  • Досега си въобразявах, че мога да изпраскам всичко, Иво. Оказва се, че не е точно така. И предпочитам да мълча, вместо да пиша несъстоятелности на килограм, само за да се навирам в полезрението на скучаещите😊
    Но идеята е добра. А и лоша няма, стига да бъде добре представена. Замислих се с този дъжд, мъж и котка агейн.
  • Хахах, Пепи, тези не се повлияват и са перманентно на черешата. Харесва им явно 🤪

    Вал, имаш го до няколко дни 👍
  • На разгонена котка даваш алергозан и й минава, най-много втори след час. Питай патило 😉
  • За мъж прегърнал котка в дъжда
    Слушай, Пепи. Тя цял живот успокоява разгонени котки. Понякога ги успокоява с валериан.
  • Валентин, в последната строфа абсолютно отричам да е така. Все пак не са ни хванал на калъп и няма преки доказателства за любов 😊
    Колкото до котките, разгонените, не ми пречат. Тъжно ми е че изпадат в мъчителни състояния и това им доразгонва фамилията, но съм безсилна да помогна.
    Последно за какво да пиша- за дъжд, за мъж или за котки?🤔☔👨🐈
  • Иринакис, явно и ти си обичала дъжда преди години.
    После подгони разгонени котки и ми обясняваш в коментарите, че може и без дъжд.
  • Благодаря ти, Сенилга!
  • Замечательно!
  • Стихото ми е много ранно и тогава не знаех какво точно правя, по скоро дойде само. Не че сега знам, де🙂
    Стопли ме, Марги, благодаря ти!
  • Стихотворението е невероятно. Абсолютно технично написано, развита теза, антитеза, емоция, ритъм. Моите поздравления!
  • Благодаря ти, Златко!
  • Много красиво любовно стихотворение.
  • Пепи, Зиги, привет! Зарадвахте ме 😍
  • И на мен ми хареса! Много е хубаво! 😊
  • Хубаво!
  • Благодаря ти, Люба!
  • Интересно!
  • Благодаря ти, Марко! Далечна творба ми е. От зората на прописването
  • Много дълбоко стихотворение. Застърга дъното на душата ми.
    Поздрави за прекрасната творба, Ирина !
  • Благодаря ти, Каролин. Обичам дъжда, въпреки тежкия му характер ☔
  • Невероятно, думите се редят така плавно.
    Поздрави! 🌸
  • Това ми е едно от първите стихота, преди четири години и, доколкото разбирам е т. нар. класически стих, но оттогава стилът ми коренно се промени. Още се търся, Мари
    Но ще ми е приятно и интересно да те виждам при мен. С усмивка, съвет или препоръка. За мен всичко е ценно и имам много да уча още
    Благодаря ти 🌸
  • Пленяваща искреност, която се превръща в пулс за четящия!💟 Впечатли ме оригиналната ти жива образност, изведена до метафора на чувствата! Пропуснала съм този поетичен бисер, но обещавам, че вече ще те следя, Ирка! Струва си!👏
  • Сигурна съм, че ще попаднеш и но още добри автори. И съм сигурна, че ако не друго, поне ще се забавляваш от сърце😉 То ние май само това правим напоследък 🥳🤩💞
  • Благодаря ти и привет от мен, Анастасия 🤗
    Наистина се радвам да те видя!
  • Благодаря ви, Доче, Калин. Много назад ме върнахте. Хубавото на дъжда е, че все някога спира 🌈
  • Впечатляваща изповед...
  • Образно, богато, пленяващо... Поздравления!
  • Дааа, такава е. Благодаря ти, Силва!
  • Мелодия на тъга и равносметка.Прекрасно!
  • Замислящо, мелодично и изпипано! Хареса ми!
  • Благодаря, Латинка! Добро утро от мен 🌞
  • Стихотворението е много добро!
  • Някои неща просто не бива да се помнят. Трябва да освобождават място на тези, за които си струва.
    Мими, Негативче, благодаря ви 💋
  • Много ми хареса. Прекрасно стихотворение!
  • Почти еднакви усещания с различни думи, да. Хубаво е.
    Привет от мен, Венци. Благодаря 🌺
  • Хубаво стихо и много дъждовно... подсети ме за един стих на doubt(Ирина), може би ще ти хареса https://otkrovenia.com/en/poetry/shte-byde-dyjdovno
  • Радвам се, Бо
  • Хубаво е!
  • Благодаря ти, Свет 🌺
  • Завлече ме до пропаст безконечна,

    остави ме да стигна до ръба,

    прошепна ми да скоча без да гледам,

    а аз помолих Бог да полетя.

    Дори не помня как завърши всичко-

    дали съм полетяла изведнъж.

    Но падайки отричах френетично,

    че някога обичала съм дъжд. Не падаш, ЛЕТИШ !!!
  • Радвам се, благодаря, Георги
  • Много ми хареса! Прекрасна визуализация!
  • Благодаря, Ивон
  • Хубаво е!
  • Овня!? Ами все е рогато!🐏Ама то никой не е съвършен! 😆
  • Удоволствието е мое, Добрина. Да прочета това
  • Красиво пишеш! Поздравления! Удоволствие е да те чета!
  • Знам за теб, Васе, иначе друг щеше да е въпросът

    А моя милост е едно претъпкано буре с барут💣💥 овен
  • Ирина/кис, аз също ненавиждам лошото време, за разлика от Богомил Райнов, и, "О, щастие!", не съм рибок, а Козирог! А ти що за добиче си!?
  • Алергична съм към всякакви мокрежи, Васе!
    Нали не си Риби?😁 Щото ако си......хмм, ще имаме гайле 😁
  • А сняг, Ирина/кис!? Обичаш ли сняг!? 😜
  • Веднага обяснявам!
    Значи, нарстващия, това е, че аз съм чела този стих около пет пъти преди публикация и още десет след. И чак сега я виждам тая дума 😁
    А, да не забравяме и читателите, но на тях е простено.
    Много ме развесели, Кирил 😁😁😁
    Е чак такова недоглеждане не бях виждала!
    НарАстващия него!
  • Много ми хареса! Напомня ми на Камен бряг, там на края на поляната има малко гробище и почти на всяка надгробна плоча пише "От това място за последно полетя...еди кой си!" Много не разбирам от поезия и ако може да ми обясниш какво означава думата "нарстващия". Благодаря!
  • Благодаря ти, Светла
  • Харесах!
  • Ужас! Противно на очакванията ли😉

    Майтапя се!

    Слънчев и усмихнат ден от мен, генек, Краси 🌞 Че тук е доста студено и влажно.
  • Взе, че ми хареса.
  • Валеше в мислите ми дълго, монотонно-
    обсебващ, злъчно мокър и студен.
    Светът обличаше си новите сезони,
    а ти валеше ли, валеше. В мен...!! Поздравления, Ирина.
  • Хубав урок е, Валя. И това, че ти харесва е хубаво, също
    Благодаря!
  • Вече е по-благосклонен, Младен. А тя все още излиза без чадър За добро или зло....
  • хубаво е
  • Не, не. Не е опит. Направо съм се изложила докрай. Добре, че не съм добавила още няколко д, ж и ц
    Много глупава грешка, но ще я оставя, заради коментара и за да доглеждам следващия път. Нямам оправдание
    Благодаря, безжичен!
  • Прави са колегите!
    "Падайки, отричах френетично,
    че някога обичала съм дъжд",
    пасва идеално и го доближава до съвършенството.
    Радостно е, че авторката е добронамерена и приема предложения за корекция.
  • Да, alantuan, падането и полетът, наистина...
    Аз се обърках, но знам, че на много от пишещите им убягват точно такива моменти в творбите им, които отстрани се виждат кристално ясно. Както при мен сега. Ужас!
    Но пък вие сте страхотни и ви благодаря!
  • Интересно е, включително с опита за класически стих в това съвсем нелошо стихотворение. С една дума - направи ми впечатление, като на един, който иска да чете новите български автори. И една лека забележка - добре е да се ползва хубав речник - например на БАН от 2012 г. -"безднадеждност" - разбирам, че е опит за специална дума -"бездна" и "надежда", но да не забравяме, че даже Балан не е успял в словотворчеството! Иначе - добро!
  • Дано следващият дъжд бъде по-благосклонен към Лирическата, като дъждът от едно известно стихотворение на Лилиев. Обичам интелектуалната поезия и стихът ме хвана.
  • В смислово отношение "падайки" е необходимо, за да покаже неосъществеността на полета. Все пак, ако се решите на корекция в името на ритъма, то ви предлагам да премахнете "знам,че" . Поздрави!
  • За щастие все още много обичам дъжда. Благодаря ти, Сенд. И за съвета. Май ще се възползвам
  • Харесах градацията, монотонен, отмиващ, помитащ, безнадежден, натрапващ, убиващ дъжд. Бих премахнал “падайки”, което се подразбира, че малко ми спъва ритъма.
    “Но знам, отричах френетично,
    че някога обичала съм дъжд.”
  • Така е, Бри. Това измамно, приятно ромолене обърква понякога..

    Здравейте, момичета 🌺
  • Почувствах и съпреживях. Поздравления за стихотворението!
  • Любимо!
Propuestas
: ??:??