31 ene. 2020 17:52
Зад маските лицето е константа
Сега не помня как започна всичко.
Дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сух и безразличен
не знам. Но чух, че почна да валиш.
Започна да валиш съвсем лежерно-
изтънчен ромон, който ме плени.
Обля ме с хладна, дъхава небрежност
и не видях, че в облак си обвит.
Приех нарастващия, плътен грохот
като молба във мен да се вселиш.
А ти си бил решил да ме отмиеш.
Да ме превърнеш в себе си почти.
Приписа ми прозрачна безнадеждност,
благоволи да съм парче зацапан лед.
Със свой сърдечен ритъм ме беляза
и аз не можех да туптя без теб.
Валеше в мислите ми дълго, монотонно-
обсебващ, злъчно мокър и студен.
Светът обличаше си новите сезони,
а ти валеше ли, валеше. В мен.
Завлече ме до пропаст безконечна,
застави ме да стигна до ръба,
прошепна ми да скоча без да гледам,
а аз помолих Бог да полетя.
Дори не помня как завърши всичко-
дали съм полетяла отведнъж.
Но падайки отричах френетично,
че някога обичала съм дъжд.
© Ирина Колева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Докато те чакам да напишеш твоето. Изпрасках едно бързо от мен.
-
Досега си въобразявах, че мога да изпраскам всичко, Иво. Оказва се, че не е точно така. И предпочитам да мълча, вместо да пиша несъстоятелности на килограм, само за да се навирам в полезрението на скучаещите😊
Но идеята е добра. А и лоша няма, стига да бъде добре представена. Замислих се с този дъжд, мъж и котка агейн. -
Хахах, Пепи, тези не се повлияват и са перманентно на черешата. Харесва им явно 🤪
Вал, имаш го до няколко дни 👍 -
На разгонена котка даваш алергозан и й минава, най-много втори след час. Питай патило 😉
-
За мъж прегърнал котка в дъжда
Слушай, Пепи. Тя цял живот успокоява разгонени котки. Понякога ги успокоява с валериан. -
Валентин, в последната строфа абсолютно отричам да е така. Все пак не са ни хванал на калъп и няма преки доказателства за любов 😊
Колкото до котките, разгонените, не ми пречат. Тъжно ми е че изпадат в мъчителни състояния и това им доразгонва фамилията, но съм безсилна да помогна.
Последно за какво да пиша- за дъжд, за мъж или за котки?🤔☔👨🐈 -
Иринакис, явно и ти си обичала дъжда преди години.
После подгони разгонени котки и ми обясняваш в коментарите, че може и без дъжд. -
Благодаря ти, Сенилга!
-
Замечательно!
-
Стихото ми е много ранно и тогава не знаех какво точно правя, по скоро дойде само. Не че сега знам, де🙂
Стопли ме, Марги, благодаря ти! -
Стихотворението е невероятно. Абсолютно технично написано, развита теза, антитеза, емоция, ритъм. Моите поздравления!
-
Благодаря ти, Златко!
-
Много красиво любовно стихотворение.
-
Пепи, Зиги, привет! Зарадвахте ме 😍
-
И на мен ми хареса! Много е хубаво! 😊
-
Хубаво!
-
Благодаря ти, Люба!
-
Интересно!
-
Благодаря ти, Марко! Далечна творба ми е. От зората на прописването
-
Много дълбоко стихотворение. Застърга дъното на душата ми.
Поздрави за прекрасната творба, Ирина ! -
Благодаря ти, Каролин. Обичам дъжда, въпреки тежкия му характер ☔
-
Невероятно, думите се редят така плавно.
Поздрави! 🌸 -
Това ми е едно от първите стихота, преди четири години и, доколкото разбирам е т. нар. класически стих, но оттогава стилът ми коренно се промени. Още се търся, Мари
Но ще ми е приятно и интересно да те виждам при мен. С усмивка, съвет или препоръка. За мен всичко е ценно и имам много да уча още
Благодаря ти 🌸 -
Пленяваща искреност, която се превръща в пулс за четящия!💟 Впечатли ме оригиналната ти жива образност, изведена до метафора на чувствата! Пропуснала съм този поетичен бисер, но обещавам, че вече ще те следя, Ирка! Струва си!👏
-
Сигурна съм, че ще попаднеш и но още добри автори. И съм сигурна, че ако не друго, поне ще се забавляваш от сърце😉 То ние май само това правим напоследък 🥳🤩💞
-
Благодаря ти и привет от мен, Анастасия 🤗
Наистина се радвам да те видя! -
Благодаря ви, Доче, Калин. Много назад ме върнахте. Хубавото на дъжда е, че все някога спира 🌈
-
Впечатляваща изповед...
-
Образно, богато, пленяващо... Поздравления!
-
Дааа, такава е. Благодаря ти, Силва!
-
Мелодия на тъга и равносметка.Прекрасно!
-
Замислящо, мелодично и изпипано! Хареса ми!
-
Благодаря, Латинка! Добро утро от мен 🌞
-
Стихотворението е много добро!
-
Някои неща просто не бива да се помнят. Трябва да освобождават място на тези, за които си струва.
Мими, Негативче, благодаря ви 💋 -
Много ми хареса. Прекрасно стихотворение!
-
Почти еднакви усещания с различни думи, да. Хубаво е.
Привет от мен, Венци. Благодаря 🌺 -
Хубаво стихо и много дъждовно... подсети ме за един стих на doubt(Ирина), може би ще ти хареса https://otkrovenia.com/en/poetry/shte-byde-dyjdovno
-
Радвам се, Бо
-
Хубаво е!
-
Благодаря ти, Свет 🌺
-
Завлече ме до пропаст безконечна,
остави ме да стигна до ръба,
прошепна ми да скоча без да гледам,
а аз помолих Бог да полетя.
Дори не помня как завърши всичко-
дали съм полетяла изведнъж.
Но падайки отричах френетично,
че някога обичала съм дъжд. Не падаш, ЛЕТИШ !!! -
Радвам се, благодаря, Георги
-
Много ми хареса! Прекрасна визуализация!
-
Благодаря, Ивон
-
Хубаво е!
-
Овня!? Ами все е рогато!🐏Ама то никой не е съвършен! 😆
-
Удоволствието е мое, Добрина. Да прочета това
-
Красиво пишеш! Поздравления! Удоволствие е да те чета!
-
Знам за теб, Васе, иначе друг щеше да е въпросът
А моя милост е едно претъпкано буре с барут💣💥 овен -
Ирина/кис, аз също ненавиждам лошото време, за разлика от Богомил Райнов, и, "О, щастие!", не съм рибок, а Козирог! А ти що за добиче си!?
-
Алергична съм към всякакви мокрежи, Васе!
Нали не си Риби?😁 Щото ако си......хмм, ще имаме гайле 😁 -
А сняг, Ирина/кис!? Обичаш ли сняг!? 😜
-
Веднага обяснявам!
Значи, нарстващия, това е, че аз съм чела този стих около пет пъти преди публикация и още десет след. И чак сега я виждам тая дума 😁
А, да не забравяме и читателите, но на тях е простено.
Много ме развесели, Кирил 😁😁😁
Е чак такова недоглеждане не бях виждала!
НарАстващия него! -
Много ми хареса! Напомня ми на Камен бряг, там на края на поляната има малко гробище и почти на всяка надгробна плоча пише "От това място за последно полетя...еди кой си!" Много не разбирам от поезия и ако може да ми обясниш какво означава думата "нарстващия". Благодаря!
-
Благодаря ти, Светла
-
Харесах!
-
Ужас! Противно на очакванията ли😉
Майтапя се!
Слънчев и усмихнат ден от мен, генек, Краси 🌞 Че тук е доста студено и влажно. -
Взе, че ми хареса.
-
Валеше в мислите ми дълго, монотонно-
обсебващ, злъчно мокър и студен.
Светът обличаше си новите сезони,
а ти валеше ли, валеше. В мен...!! Поздравления, Ирина. -
Хубав урок е, Валя. И това, че ти харесва е хубаво, също
Благодаря! -
Вече е по-благосклонен, Младен. А тя все още излиза без чадър За добро или зло....
-
хубаво е
-
Не, не. Не е опит. Направо съм се изложила докрай. Добре, че не съм добавила още няколко д, ж и ц
Много глупава грешка, но ще я оставя, заради коментара и за да доглеждам следващия път. Нямам оправдание
Благодаря, безжичен! -
Прави са колегите!
"Падайки, отричах френетично,
че някога обичала съм дъжд",
пасва идеално и го доближава до съвършенството.
Радостно е, че авторката е добронамерена и приема предложения за корекция. -
Да, alantuan, падането и полетът, наистина...
Аз се обърках, но знам, че на много от пишещите им убягват точно такива моменти в творбите им, които отстрани се виждат кристално ясно. Както при мен сега. Ужас!
Но пък вие сте страхотни и ви благодаря! -
Интересно е, включително с опита за класически стих в това съвсем нелошо стихотворение. С една дума - направи ми впечатление, като на един, който иска да чете новите български автори. И една лека забележка - добре е да се ползва хубав речник - например на БАН от 2012 г. -"безднадеждност" - разбирам, че е опит за специална дума -"бездна" и "надежда", но да не забравяме, че даже Балан не е успял в словотворчеството! Иначе - добро!
-
Дано следващият дъжд бъде по-благосклонен към Лирическата, като дъждът от едно известно стихотворение на Лилиев. Обичам интелектуалната поезия и стихът ме хвана.
-
В смислово отношение "падайки" е необходимо, за да покаже неосъществеността на полета. Все пак, ако се решите на корекция в името на ритъма, то ви предлагам да премахнете "знам,че" . Поздрави!
-
За щастие все още много обичам дъжда. Благодаря ти, Сенд. И за съвета. Май ще се възползвам
-
Харесах градацията, монотонен, отмиващ, помитащ, безнадежден, натрапващ, убиващ дъжд. Бих премахнал “падайки”, което се подразбира, че малко ми спъва ритъма.
“Но знам, отричах френетично,
че някога обичала съм дъжд.” -
Така е, Бри. Това измамно, приятно ромолене обърква понякога..
Здравейте, момичета 🌺 -
Почувствах и съпреживях. Поздравления за стихотворението!
-
Любимо!
