Задушница
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая
усмивката над вятъра слъзлив
чрез липсата, която ни оставя
с дълбока благодарност да скърбим.
А шепичката мънички череши,
раздадена на хора и мъгла,
размислила е второто пришествие,
дали дели се вяра от душа.
Дали тревата трябва да научи -
в отвъдното...
че всички са щурци?
Цигулките им с топлите си лъкове
събират в рая после и преди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
