21.06.2024 г., 10:31 ч.
Задушница
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая
усмивката над вятъра слъзлив
чрез липсата, която ни оставя
с дълбока благодарност да скърбим.
А шепичката мънички череши,
раздадена на хора и мъгла,
размислила е второто пришествие,
дали дели се вяра от душа.
Дали тревата трябва да научи -
в отвъдното...
че всички са щурци?
Цигулките им с топлите си лъкове
събират в рая после и преди.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубаво! ❤️
-
Остават спомените...
-
Свещица, извисила до безкрая
усмивката над вятъра слъзлив -
Бог да ги прости нашите мъртви!😥
Амин!🙏 -
Райне!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и поезията. Умее да лекува...Умее да омагьосва и да е достатъчна, ако не на друг, поне на вдъхновението, което я носи...
Благодаря ви за присъствието и обратната връзка!
Благодаря ви за публикациите, които чета,
въпреки че не коментирам в момента.
Бъдете вдъхновени! ❤️