Jun 21, 2024, 10:31 AM
Задушница
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая
усмивката над вятъра слъзлив
чрез липсата, която ни оставя
с дълбока благодарност да скърбим.
А шепичката мънички череши,
раздадена на хора и мъгла,
размислила е второто пришествие,
дали дели се вяра от душа.
Дали тревата трябва да научи -
в отвъдното...
че всички са щурци?
Цигулките им с топлите си лъкове
събират в рая после и преди.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво! ❤️
-
Остават спомените...
-
Свещица, извисила до безкрая
усмивката над вятъра слъзлив -
Бог да ги прости нашите мъртви!😥
Амин!🙏 -
Райне!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и поезията. Умее да лекува...Умее да омагьосва и да е достатъчна, ако не на друг, поне на вдъхновението, което я носи...
Благодаря ви за присъствието и обратната връзка!
Благодаря ви за публикациите, които чета,
въпреки че не коментирам в момента.
Бъдете вдъхновени! ❤️