26 may 2017, 13:15

Заедно

699 2 5

Мина година, минава и втора,

а ние сме заедно и без умора

обичам те аз и обичаш ме ти.

И времето тъй неусетно лети

щом с твоето време и свят се преплита.

Денят ми е кратък и нямам насита

да вкусвам живота си, живота ни общ.

Във мигове сладки да тъна в разкош,

разкошът на нашите светли усмивки,

на утрини свежи, на вечери пивки.

Мина година, минава и втора

и още години не ще сещам умора

да бъда до теб и да бъдеш до мен

в минутите кратки, във дългия ден.

Да чакаме сетните мигове общи,

косите ни бели, спокойните нощи,

децата и внуците ведри, засмени,

очаквани днес, а утре големи.

 

06.01.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...