26.05.2017 г., 13:15

Заедно

703 2 5

Мина година, минава и втора,

а ние сме заедно и без умора

обичам те аз и обичаш ме ти.

И времето тъй неусетно лети

щом с твоето време и свят се преплита.

Денят ми е кратък и нямам насита

да вкусвам живота си, живота ни общ.

Във мигове сладки да тъна в разкош,

разкошът на нашите светли усмивки,

на утрини свежи, на вечери пивки.

Мина година, минава и втора

и още години не ще сещам умора

да бъда до теб и да бъдеш до мен

в минутите кратки, във дългия ден.

Да чакаме сетните мигове общи,

косите ни бели, спокойните нощи,

децата и внуците ведри, засмени,

очаквани днес, а утре големи.

 

06.01.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...