Мина година, минава и втора,
а ние сме заедно и без умора
обичам те аз и обичаш ме ти.
И времето тъй неусетно лети
щом с твоето време и свят се преплита.
Денят ми е кратък и нямам насита
да вкусвам живота си, живота ни общ.
Във мигове сладки да тъна в разкош,
разкошът на нашите светли усмивки,
на утрини свежи, на вечери пивки.
Мина година, минава и втора
и още години не ще сещам умора
да бъда до теб и да бъдеш до мен
в минутите кратки, във дългия ден.
Да чакаме сетните мигове общи,
косите ни бели, спокойните нощи,
децата и внуците ведри, засмени,
очаквани днес, а утре големи.
06.01.2016г.
© Миглена Миткова Всички права запазени