May 26, 2017, 1:15 PM

Заедно

  Poetry » Love
706 2 5

Мина година, минава и втора,

а ние сме заедно и без умора

обичам те аз и обичаш ме ти.

И времето тъй неусетно лети

щом с твоето време и свят се преплита.

Денят ми е кратък и нямам насита

да вкусвам живота си, живота ни общ.

Във мигове сладки да тъна в разкош,

разкошът на нашите светли усмивки,

на утрини свежи, на вечери пивки.

Мина година, минава и втора

и още години не ще сещам умора

да бъда до теб и да бъдеш до мен

в минутите кратки, във дългия ден.

Да чакаме сетните мигове общи,

косите ни бели, спокойните нощи,

децата и внуците ведри, засмени,

очаквани днес, а утре големи.

 

06.01.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...