10 ene 2015, 17:12

Заличителят на спомени

  Poesía » Otra
746 0 2

Заличителят на спомени
се скита самичък по света,
търси хора, твърде изморени от
минало,  взело формата на
 повтаряща се във времето тъга.

Носи чанта, пълна с лекове
за всички страдащи сърца.
Забрава, побрана в бурканчета,
предлага на най-изгодната цена.
Всяка душевна болка
той ще излекува на мига.

Заличителят на спомени
ме срещна под дъжда и видя
всяка моя невидима синина,
следа,оставена от хората, от времето,
оцветила ме цяла в тъга.

Попита ме дали искам да забравя,
каза ми, че вършил чудеса, със забрава
заличавал болката на спомена.
Отказах му  веднага на мига
болката ме е сглобила
такава, каквато съм сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Георги харесва ми асоциацията ти, също един мой много любим филм
  • Интересен и хубав стих. Напомни ми за един мой любим филм-"Вечният блясък на чистия ум". Харесва ми стилът ти-различен и необичаен.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...