Заличителят на спомени
се скита самичък по света,
търси хора, твърде изморени от
минало, взело формата на
повтаряща се във времето тъга.
Носи чанта, пълна с лекове
за всички страдащи сърца.
Забрава, побрана в бурканчета,
предлага на най-изгодната цена.
Всяка душевна болка
той ще излекува на мига.
Заличителят на спомени
ме срещна под дъжда и видя
всяка моя невидима синина,
следа,оставена от хората, от времето,
оцветила ме цяла в тъга.
Попита ме дали искам да забравя,
каза ми, че вършил чудеса, със забрава
заличавал болката на спомена.
Отказах му веднага на мига
болката ме е сглобила
такава, каквато съм сега.
© Недописана All rights reserved.