Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
17 abr 2007, 14:46

ЗАМЪЛЧИ 

  Poesía
1258 0 36
 

Замълчи за секунда, махни тези думи -

от толкова мъка,  едва ги преглъщам.

С теб  нека прегърнем сега тишината,

която в безмълвие всичко превръща.

Нощта ме раздира със черните нокти,

постилам си ложе от синьо мастило,

в което със стихове бели  заспивам,

а сутрин усещам го в мене попило.

Замълчи за секунда, тревоги вещаеш.

Невидимо жегваш, не е ли коварно

да любиш илюзия... все да гадаеш?

Това ли е щастие? Как да повярвам?

Разстилам се бавно, към тебе политам,

във мислите мои - присъствие трайно.

Мечтите ми, знай, че са чисти... открити,

но искам те, страннико -  страстно, безкрайно.

Аз  теб ще докосвам със галещи пръсти,

през лунно сияние устни целувам.

От блясъка, който гори ми в очите,

по тялото твое със плам ще танцувам.

Замълчи за секунда. Така те обичам!

В нощта ще ме чуваш - дори и  безгласна.

А с утрото, всичко макар да отричам,

ти знай, че с  душата си... твоя била съм.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??