ЗАМЪЛЧИ
Замълчи за секунда, махни тези думи -
от толкова мъка, едва ги преглъщам.
С теб нека прегърнем сега тишината,
която в безмълвие всичко превръща.
Нощта ме раздира със черните нокти,
постилам си ложе от синьо мастило,
в което със стихове бели заспивам,
а сутрин усещам го в мене попило.
Замълчи за секунда, тревоги вещаеш.
Невидимо жегваш, не е ли коварно
да любиш илюзия... все да гадаеш?
Това ли е щастие? Как да повярвам?
Разстилам се бавно, към тебе политам,
във мислите мои - присъствие трайно.
Мечтите ми, знай, че са чисти... открити,
но искам те, страннико - страстно, безкрайно.
Аз теб ще докосвам със галещи пръсти,
през лунно сияние устни целувам.
От блясъка, който гори ми в очите,
по тялото твое със плам ще танцувам.
Замълчи за секунда. Така те обичам!
В нощта ще ме чуваш - дори и безгласна.
А с утрото, всичко макар да отричам,
ти знай, че с душата си... твоя била съм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
