Започвам наново

Poesía

974 0 8

Започвам наново...

Оттам, откъдето вълните със трясък

разбиват се в крехката лунна пътека,

а жертвени клади връз мокрия пясък

изгарят до пепел мечтите проклети,

оттам, откъдето без звездния блясък

остава единствено мракът да свети,

а стъпкани чувства поемат със крясък

натам, накъдето догаря сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Brezar111 (Людмил Нешев)

Душевен Апокалипсис, отложен категорично от една-единствена думичка, синоним на надежда - наново!
Сърцето ми се нагоди към ритъма, с който се движат думите.
Възхитен съм!

2013-07-05T01:35:43+03:00
toxin (Таня Донова)

кой знае...
Сълзица!

2013-03-31T11:10:18+03:00
toxin (Таня Донова)

Всъщност, там, където се намирам сега, се чувствам доста комфортно
Благодаря ви!

2013-03-30T11:09:02+02:00
radiola (Рада Димова)

Важна е посоката,а и по пътя могат да се случат хиляди мечтани неща!Хареса ми!

2013-03-29T14:07:50+02:00
oksimoron (Христов)

"...тръгни нататък,
там откъдето,
макар и за кратко
подарих ти сърцето."
!!

2013-03-29T10:37:06+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0