28 mar 2013, 21:48

Започвам наново 

  Poesía
723 0 8

Започвам наново...

 

Оттам, откъдето вълните със трясък

разбиват се в крехката лунна пътека,

а жертвени клади връз мокрия пясък

изгарят до пепел мечтите проклети,

 

оттам, откъдето без звездния блясък

остава единствено мракът да свети,

а стъпкани чувства поемат със крясък

натам, накъдето догаря сърцето...

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Душевен Апокалипсис, отложен категорично от една-единствена думичка, синоним на надежда - наново!
    Сърцето ми се нагоди към ритъма, с който се движат думите.
    Възхитен съм!
  • кой знае...
    Сълзица!
  • Всъщност, там, където се намирам сега, се чувствам доста комфортно
    Благодаря ви!
  • Важна е посоката,а и по пътя могат да се случат хиляди мечтани неща!Хареса ми!
  • "...тръгни нататък,
    там откъдето,
    макар и за кратко
    подарих ти сърцето."
    !!
  • Тъжно е,но някъде там под небето
    ярка звезда ще изгрее и отново,
    смутено сърцето,за чиста любов ще копнее!

    Поздрав!
  • Понякога Житената питка не успява да разчупи кутийката... тъжно е, Таня, но какво пък, лунната пътека може да е път към планински връх, откъдето звездите никога не оставят да свети мрак... Поредната роза, за която не си струва да се умре, макар някъде там да е онази, истинската.
  • Много ми хареса!!!...
Propuestas
: ??:??