Започвам наново...
Оттам, откъдето вълните със трясък
разбиват се в крехката лунна пътека,
а жертвени клади връз мокрия пясък
изгарят до пепел мечтите проклети,
оттам, откъдето без звездния блясък
остава единствено мракът да свети,
а стъпкани чувства поемат със крясък
натам, накъдето догаря сърцето...
© Таня Донова Всички права запазени
Сърцето ми се нагоди към ритъма, с който се движат думите.
Възхитен съм!