Започвам наново

Poetry

976 0 8

Започвам наново...

Оттам, откъдето вълните със трясък

разбиват се в крехката лунна пътека,

а жертвени клади връз мокрия пясък

изгарят до пепел мечтите проклети,

оттам, откъдето без звездния блясък

остава единствено мракът да свети,

а стъпкани чувства поемат със крясък

натам, накъдето догаря сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Brezar111 (Людмил Нешев)

Душевен Апокалипсис, отложен категорично от една-единствена думичка, синоним на надежда - наново!
Сърцето ми се нагоди към ритъма, с който се движат думите.
Възхитен съм!

2013-07-05T01:35:43+03:00
toxin (Таня Донова)

кой знае...
Сълзица!

2013-03-31T11:10:18+03:00
toxin (Таня Донова)

Всъщност, там, където се намирам сега, се чувствам доста комфортно
Благодаря ви!

2013-03-30T11:09:02+02:00
radiola (Рада Димова)

Важна е посоката,а и по пътя могат да се случат хиляди мечтани неща!Хареса ми!

2013-03-29T14:07:50+02:00
oksimoron (Христов)

"...тръгни нататък,
там откъдето,
макар и за кратко
подарих ти сърцето."
!!

2013-03-29T10:37:06+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0