Защо не ме обичаш, мамо?
Защо не ме обичаш, мамо?
Сега, когато съм малка – късче месо,
и толкоз ранима –
от светлина, студ и звук.
Познавах гласа ти, сърцето,
появих се, гледам небето,
но теб те няма!
Плача, сама съм в голямата стая,
другите са при мама!
Гушкат ме разни жени,
мили са, но не са мама, не са!
Питам с очи,
жива ли е или просто я няма!
Малка съм, а сърцето вече е с рана!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
