Защо не ме обичаш, мамо?

27.11.2016 г., 11:10 ч.

Поезия » Друга

385 1 5

Сега, когато съм малка – късче месо,

и толкоз ранима –

от светлина, студ и звук.

Познавах гласа ти, сърцето,

появих се, гледам небето,

но теб те няма!

Плача, сама съм в голямата стая,

другите са при мама!

Гушкат ме разни жени,

мили са, но не са мама, не са!

Питам с очи,

жива ли е или просто я няма!

Малка съм, а сърцето вече е с рана!

Това е вика на изоставените деца. Чуйте го!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2016-11-28T07:41:32+02:00

Докосва. Силно, извиращо от сърцето. Поздравления!
aap (Ангел)

2016-11-27T14:25:19+02:00

Силно и докостващо!Съпреживях го!!!
Katriona (Кети Рашева)

2016-11-27T12:41:06+02:00

Тази тема би могла да бъде разказвана в стотици страници, но ти си успяла с няколко реда! Написано е на един дъх, иде от дълбините на сърцето и разплаква
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-11-27T11:48:15+02:00

Разплака ме...
vega666 (Младен Мисана)

2016-11-27T11:42:48+02:00

Майката е незаменима. Тя е символ на чистата и всеотдайна любов. Загубата на майката е дупка в простанствовремевия кунтинуум, през която започваме постепенно да изтичаме и ние. Харесах, Василке!