Защо не ме обичаш, мамо?
Сега, когато съм малка – късче месо,
и толкоз ранима –
от светлина, студ и звук.
Познавах гласа ти, сърцето,
появих се, гледам небето,
но теб те няма!
Плача, сама съм в голямата стая,
другите са при мама!
Гушкат ме разни жени,
мили са, но не са мама, не са!
Питам с очи,
жива ли е или просто я няма!
Малка съм, а сърцето вече е с рана!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
