14 oct 2012, 14:01

Защо не мога

  Poesía » Otra
973 0 7

         Защо не мога

 

 

 

Есента  е още  весел  акварел,

слънцето пилее  щедро злато,

навън - врабец,  щастливо  вплел

нотите  на  закъснялото ни лято.

В песен  за  сбъдната   любов...

Ясно е, че няма  моите  грижи,

за студ и радост  винаги  готов,

денят е топъл и това  му  стига.

Да можех  като него да живея,

да  вярвам  в простите  неща...

Защо напусто чувствата  пилея,

защо не стихвам  бавно с есента?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...