14 oct 2012, 14:01

Защо не мога

  Poesía » Otra
983 0 7

         Защо не мога

 

 

 

Есента  е още  весел  акварел,

слънцето пилее  щедро злато,

навън - врабец,  щастливо  вплел

нотите  на  закъснялото ни лято.

В песен  за  сбъдната   любов...

Ясно е, че няма  моите  грижи,

за студ и радост  винаги  готов,

денят е топъл и това  му  стига.

Да можех  като него да живея,

да  вярвам  в простите  неща...

Защо напусто чувствата  пилея,

защо не стихвам  бавно с есента?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...