14 окт. 2012 г., 14:01

Защо не мога

993 0 7

         Защо не мога

 

 

 

Есента  е още  весел  акварел,

слънцето пилее  щедро злато,

навън - врабец,  щастливо  вплел

нотите  на  закъснялото ни лято.

В песен  за  сбъдната   любов...

Ясно е, че няма  моите  грижи,

за студ и радост  винаги  готов,

денят е топъл и това  му  стига.

Да можех  като него да живея,

да  вярвам  в простите  неща...

Защо напусто чувствата  пилея,

защо не стихвам  бавно с есента?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...