Защо не мога
Защо не мога
Есента е още весел акварел,
слънцето пилее щедро злато,
навън - врабец, щастливо вплел
нотите на закъснялото ни лято.
В песен за сбъдната любов...
Ясно е, че няма моите грижи,
за студ и радост винаги готов,
денят е топъл и това му стига.
Да можех като него да живея,
да вярвам в простите неща...
Защо напусто чувствата пилея,
защо не стихвам бавно с есента?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
