Защо не мога
Есента е още весел акварел,
слънцето пилее щедро злато,
навън - врабец, щастливо вплел
нотите на закъснялото ни лято.
В песен за сбъдната любов...
Ясно е, че няма моите грижи,
за студ и радост винаги готов,
денят е топъл и това му стига.
Да можех като него да живея,
да вярвам в простите неща...
Защо напусто чувствата пилея,
защо не стихвам бавно с есента?
© Запрян Колев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
