Защо не мога
Есента е още весел акварел,
слънцето пилее щедро злато,
навън - врабец, щастливо вплел
нотите на закъснялото ни лято.
В песен за сбъдната любов...
Ясно е, че няма моите грижи,
за студ и радост винаги готов,
денят е топъл и това му стига.
Да можех като него да живея,
да вярвам в простите неща...
Защо напусто чувствата пилея,
защо не стихвам бавно с есента?
© Запрян Колев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
