Защо не мога
Есента е още весел акварел,
слънцето пилее щедро злато,
навън - врабец, щастливо вплел
нотите на закъснялото ни лято.
В песен за сбъдната любов...
Ясно е, че няма моите грижи,
за студ и радост винаги готов,
денят е топъл и това му стига.
Да можех като него да живея,
да вярвам в простите неща...
Защо напусто чувствата пилея,
защо не стихвам бавно с есента?
© Запрян Колев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
