| С вик е белязан |
| онзи миг, |
| когато идваш |
| на земята |
| и толкова надежди |
| в теб стоят |
| и чакат. |
| А времето… |
| безмилостно |
| препуска в бяг |
| и думи и дела |
| отнася някъде. |
| На спирките |
| "любов" |
| пак някой закъснял е, |
| а после се оказва, |
| че бил… |
| последният му влак. |
| ……………………… |
| В гърдите ми |
| напира вик: |
| Защо? Защо, живот, |
| си толкоз кратък? |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
