10.07.2010 г., 16:35

Защо, защо, живот...?

956 0 15
С вик е белязан 
онзи миг,
когато идваш 
на земята
и толкова надежди
в теб стоят 
и чакат.
А времето…
безмилостно
препуска в бяг
и думи и дела
отнася някъде.
На спирките
"любов"
пак някой закъснял е,
а после се оказва,
че бил…
последният му влак.
………………………
В гърдите ми
напира вик:
Защо? Защо, живот,
си толкоз кратък?
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... да го живеем без остатък!
  • Поздрави, Мариана!
  • Поздрави, Мариана! Хубав е стихът ти!
  • Мигът е сега! Нали! Ако можем нека да го поспрем, пък няма значение цената.
    Един великан на литературата май че това искал да ни каже (само по мое мнение, разбира се), а ние как го разтълкувахме...
  • Животът не е толкова кратък. Просто прекалено дълго чакаме, преди да започнем да го живеем. Отново - много мъдрост в словата ти!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...