kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Jul 10, 2010, 4:35 PM

Защо, защо, живот...? 

  Poetry » Phylosophy
740 0 15
С вик е белязан 
онзи миг,
когато идваш 
на земята
и толкова надежди
в теб стоят 
и чакат.
А времето…
безмилостно
препуска в бяг
и думи и дела
отнася някъде.
На спирките
"любов"
пак някой закъснял е,
а после се оказва,
че бил…
последният му влак.
………………………
В гърдите ми
напира вик:
Защо? Защо, живот,
си толкоз кратък?
 

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ... да го живеем без остатък!
  • Поздрави, Мариана!
  • Поздрави, Мариана! Хубав е стихът ти!
  • Мигът е сега! Нали! Ако можем нека да го поспрем, пък няма значение цената.
    Един великан на литературата май че това искал да ни каже (само по мое мнение, разбира се), а ние как го разтълкувахме...
  • Животът не е толкова кратък. Просто прекалено дълго чакаме, преди да започнем да го живеем. Отново - много мъдрост в словата ти!
  • Дълго пътуване по спирките на самотата.Уви това е за повечето от нас.
    Поздрави и от мен!!!
  • Много мъдро, така е за жалост, много е кратък! Поздрави и от мен мила! 6
  • Да... Поздрав, Марианче!!!
  • Да знаех и аз защо..."А времето…


    безмилостно


    препуска в бяг


    и думи и дела


    отнася някъде."
    Така е!
    Поздрав!
  • Винаги ще има друг влак, Марианче!
  • !
  • Здравей!
  • Живота кратък миг е
    Живота просто вик е
    ако някой чуе те добре....
    всичкото побираме в едно сърце...
    живота вик и миг....и като се обърнеш отлетял
    важното да не ние жал....Поздрав Марианче...дано се замислят повече хора!!!
  • Така си е... твърде кратък на фона на вселенските размери като пространство и време...
  • Замислих се и аз...
    Поздрав, Мариана!
Random works
: ??:??