| С вик е белязан |
| онзи миг, |
| когато идваш |
| на земята |
| и толкова надежди |
| в теб стоят |
| и чакат. |
| А времето… |
| безмилостно |
| препуска в бяг |
| и думи и дела |
| отнася някъде. |
| На спирките |
| "любов" |
| пак някой закъснял е, |
| а после се оказва, |
| че бил… |
| последният му влак. |
| ……………………… |
| В гърдите ми |
| напира вик: |
| Защо? Защо, живот, |
| си толкоз кратък? |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
