| С вик е белязан |
| онзи миг, |
| когато идваш |
| на земята |
| и толкова надежди |
| в теб стоят |
| и чакат. |
| А времето… |
| безмилостно |
| препуска в бяг |
| и думи и дела |
| отнася някъде. |
| На спирките |
| "любов" |
| пак някой закъснял е, |
| а после се оказва, |
| че бил… |
| последният му влак. |
| ……………………… |
| В гърдите ми |
| напира вик: |
| Защо? Защо, живот, |
| си толкоз кратък? |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
