| С вик е белязан |
| онзи миг, |
| когато идваш |
| на земята |
| и толкова надежди |
| в теб стоят |
| и чакат. |
| А времето… |
| безмилостно |
| препуска в бяг |
| и думи и дела |
| отнася някъде. |
| На спирките |
| "любов" |
| пак някой закъснял е, |
| а после се оказва, |
| че бил… |
| последният му влак. |
| ……………………… |
| В гърдите ми |
| напира вик: |
| Защо? Защо, живот, |
| си толкоз кратък? |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
