| С вик е белязан |
| онзи миг, |
| когато идваш |
| на земята |
| и толкова надежди |
| в теб стоят |
| и чакат. |
| А времето… |
| безмилостно |
| препуска в бяг |
| и думи и дела |
| отнася някъде. |
| На спирките |
| "любов" |
| пак някой закъснял е, |
| а после се оказва, |
| че бил… |
| последният му влак. |
| ……………………… |
| В гърдите ми |
| напира вик: |
| Защо? Защо, живот, |
| си толкоз кратък? |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
