2 jun 2015, 22:11

Защотко

1.9K 0 5

 

 

 

Пак подхвана малкият Защотко

куп въпроси да задава неудобни.

Кой превръща стареца в мърморко

и защо децата все са неуморни?

 

Кой запалва вечерта звездите

и в луната повече бензин ли има?

Как така от радост са сълзите?

Мечката, какво ли пък яде на зима…?

 

Знаеш ли, че Торбалан умрял е?

Даже дядо го е търсил под креслото.

Пита и разпитва пак Защотко,

докато сънят пребори го в леглото.






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Это Вы реально для детей написали? И для какого возраста? ))))
    Мама дАрагая...
  • Мисля си, че светът е красив, защото на него живеят малки Защотковци... Поздравления!
  • Ида да възкръсна Торбалан,
    и не питайте - Защо? - не знам...
    Кой тук рече нещо за бензина?
    Туба стига ли за дълга зима?
    Де е малкия Защотко?
    Няма ли го? Рита топка?
    Баба Меца му се сърди,
    сбира му медец от думи мъдри,
    старец някакъв го чака със бастуна,
    ако хич не слуша да го поотупа...
    Тъй че - умната.
  • Благодаря ви!
  • Мило стихотворение за деца! Браво! Според мен на-голямо майсторство се изисква да пишеш за деца. Те никога не се задоволяват, а ти си успяла да го преспиш!
    Поздрав и ведър ден!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...