Пак подхвана малкият Защотко
куп въпроси да задава неудобни.
Кой превръща стареца в мърморко
и защо децата все са неуморни?
Кой запалва вечерта звездите
и в луната повече бензин ли има?
Как така от радост са сълзите?
Мечката, какво ли пък яде на зима…?
Знаеш ли, че Торбалан умрял е?
Даже дядо го е търсил под креслото.
Пита и разпитва пак Защотко,
докато сънят пребори го в леглото.
© Анна Станоева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
