Jun 2, 2015, 10:11 PM

Защотко

1.9K 0 5

 

 

 

Пак подхвана малкият Защотко

куп въпроси да задава неудобни.

Кой превръща стареца в мърморко

и защо децата все са неуморни?

 

Кой запалва вечерта звездите

и в луната повече бензин ли има?

Как така от радост са сълзите?

Мечката, какво ли пък яде на зима…?

 

Знаеш ли, че Торбалан умрял е?

Даже дядо го е търсил под креслото.

Пита и разпитва пак Защотко,

докато сънят пребори го в леглото.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Это Вы реально для детей написали? И для какого возраста? ))))
    Мама дАрагая...
  • Мисля си, че светът е красив, защото на него живеят малки Защотковци... Поздравления!
  • Ида да възкръсна Торбалан,
    и не питайте - Защо? - не знам...
    Кой тук рече нещо за бензина?
    Туба стига ли за дълга зима?
    Де е малкия Защотко?
    Няма ли го? Рита топка?
    Баба Меца му се сърди,
    сбира му медец от думи мъдри,
    старец някакъв го чака със бастуна,
    ако хич не слуша да го поотупа...
    Тъй че - умната.
  • Благодаря ви!
  • Мило стихотворение за деца! Браво! Според мен на-голямо майсторство се изисква да пишеш за деца. Те никога не се задоволяват, а ти си успяла да го преспиш!
    Поздрав и ведър ден!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...