2.06.2015 г., 22:11

Защотко

1.9K 0 5

 

 

 

Пак подхвана малкият Защотко

куп въпроси да задава неудобни.

Кой превръща стареца в мърморко

и защо децата все са неуморни?

 

Кой запалва вечерта звездите

и в луната повече бензин ли има?

Как така от радост са сълзите?

Мечката, какво ли пък яде на зима…?

 

Знаеш ли, че Торбалан умрял е?

Даже дядо го е търсил под креслото.

Пита и разпитва пак Защотко,

докато сънят пребори го в леглото.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Это Вы реально для детей написали? И для какого возраста? ))))
    Мама дАрагая...
  • Мисля си, че светът е красив, защото на него живеят малки Защотковци... Поздравления!
  • Ида да възкръсна Торбалан,
    и не питайте - Защо? - не знам...
    Кой тук рече нещо за бензина?
    Туба стига ли за дълга зима?
    Де е малкия Защотко?
    Няма ли го? Рита топка?
    Баба Меца му се сърди,
    сбира му медец от думи мъдри,
    старец някакъв го чака със бастуна,
    ако хич не слуша да го поотупа...
    Тъй че - умната.
  • Благодаря ви!
  • Мило стихотворение за деца! Браво! Според мен на-голямо майсторство се изисква да пишеш за деца. Те никога не се задоволяват, а ти си успяла да го преспиш!
    Поздрав и ведър ден!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...