1 dic 2021, 21:10

Защото…

  Poesía » Otra
934 3 11

Знаеш ли защо е така? Защото…

 

Някой преди време е разграбил душите ни

и сега сме раними до болка.

Търсим нежност, внимание в дните ни,

до безкрай се препъваме в невъзможното.

Някой от нас е оставил трохички,

разпилени по слънчеви шепи.

Сега сме други. Съвсем сме различни.

Търсим себе си уморени и слепи.

Търсим частицата, която ни пасва,

която е слънце за топли души.

Може би светът не е мястото,

нито времето, да се срещнем аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Миночка! Винаги си много мила!
  • Много истинско стихо, Скити, прочетох с удоволствие! Прегръщам те!
  • Митко, благодаря ти за този коментар!
  • И "разграбените " души се нуждаят от любов. Разграбването всъщност се дължи на липсата на любов. Затова я търсим. Смисълът е в нейното присъствие, а времето и мястото нямат значение.
  • Кети, Георги, сърдечно ви благодаря!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...