1 dic 2021, 21:10

Защото…

  Poesía » Otra
941 3 11

Знаеш ли защо е така? Защото…

 

Някой преди време е разграбил душите ни

и сега сме раними до болка.

Търсим нежност, внимание в дните ни,

до безкрай се препъваме в невъзможното.

Някой от нас е оставил трохички,

разпилени по слънчеви шепи.

Сега сме други. Съвсем сме различни.

Търсим себе си уморени и слепи.

Търсим частицата, която ни пасва,

която е слънце за топли души.

Може би светът не е мястото,

нито времето, да се срещнем аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Миночка! Винаги си много мила!
  • Много истинско стихо, Скити, прочетох с удоволствие! Прегръщам те!
  • Митко, благодаря ти за този коментар!
  • И "разграбените " души се нуждаят от любов. Разграбването всъщност се дължи на липсата на любов. Затова я търсим. Смисълът е в нейното присъствие, а времето и мястото нямат значение.
  • Кети, Георги, сърдечно ви благодаря!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...