1.12.2021 г., 21:10

Защото…

943 3 11

Знаеш ли защо е така? Защото…

 

Някой преди време е разграбил душите ни

и сега сме раними до болка.

Търсим нежност, внимание в дните ни,

до безкрай се препъваме в невъзможното.

Някой от нас е оставил трохички,

разпилени по слънчеви шепи.

Сега сме други. Съвсем сме различни.

Търсим себе си уморени и слепи.

Търсим частицата, която ни пасва,

която е слънце за топли души.

Може би светът не е мястото,

нито времето, да се срещнем аз и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Миночка! Винаги си много мила!
  • Много истинско стихо, Скити, прочетох с удоволствие! Прегръщам те!
  • Митко, благодаря ти за този коментар!
  • И "разграбените " души се нуждаят от любов. Разграбването всъщност се дължи на липсата на любов. Затова я търсим. Смисълът е в нейното присъствие, а времето и мястото нямат значение.
  • Кети, Георги, сърдечно ви благодаря!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....