1.12.2021 г., 21:10

Защото…

935 3 11

Знаеш ли защо е така? Защото…

 

Някой преди време е разграбил душите ни

и сега сме раними до болка.

Търсим нежност, внимание в дните ни,

до безкрай се препъваме в невъзможното.

Някой от нас е оставил трохички,

разпилени по слънчеви шепи.

Сега сме други. Съвсем сме различни.

Търсим себе си уморени и слепи.

Търсим частицата, която ни пасва,

която е слънце за топли души.

Може би светът не е мястото,

нито времето, да се срещнем аз и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Миночка! Винаги си много мила!
  • Много истинско стихо, Скити, прочетох с удоволствие! Прегръщам те!
  • Митко, благодаря ти за този коментар!
  • И "разграбените " души се нуждаят от любов. Разграбването всъщност се дължи на липсата на любов. Затова я търсим. Смисълът е в нейното присъствие, а времето и мястото нямат значение.
  • Кети, Георги, сърдечно ви благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....