Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното.
Някой от нас е оставил трохички,
разпилени по слънчеви шепи.
Сега сме други. Съвсем сме различни.
Търсим себе си уморени и слепи.
Търсим частицата, която ни пасва,
която е слънце за топли души.
Може би светът не е мястото,
нито времето, да се срещнем аз и ти.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
