3 jun 2015, 21:43

Защото те прогоних...

Poesía

607 0 1

Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...

Сега високо си от мен, така високо,
че само във съня ми идеш тихо...
Любов изгубена, като сълза на утрото
росиш по клепките ми след събуждане.

Отричах те, прогоних, и проклинах...

Луната още помни стъпките ти звездни,
и устните ми помнят, как обичах
оазисите ти насред пустини жадни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Тъжно, но красиво същевременно,Евгения!Не е само важно да спечелиш любовта, но и да я задържиш.Грешките се отчитат, но по-добре се опитай да я настигнеш!
Поздравление и дерзай!

2015-06-04T09:37:44+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0