3 июн. 2015 г., 21:43

Защото те прогоних...

Поэзия

604 0 1

Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...

Сега високо си от мен, така високо,
че само във съня ми идеш тихо...
Любов изгубена, като сълза на утрото
росиш по клепките ми след събуждане.

Отричах те, прогоних, и проклинах...

Луната още помни стъпките ти звездни,
и устните ми помнят, как обичах
оазисите ти насред пустини жадни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyna (Стойна Димова)

Тъжно, но красиво същевременно,Евгения!Не е само важно да спечелиш любовта, но и да я задържиш.Грешките се отчитат, но по-добре се опитай да я настигнеш!
Поздравление и дерзай!

2015-06-04T09:37:44+03:00

Выбор редактора

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0