3.06.2015 г., 21:43

Защото те прогоних...

Поезия

606 0 1

Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...

Сега високо си от мен, така високо,
че само във съня ми идеш тихо...
Любов изгубена, като сълза на утрото
росиш по клепките ми след събуждане.

Отричах те, прогоних, и проклинах...

Луната още помни стъпките ти звездни,
и устните ми помнят, как обичах
оазисите ти насред пустини жадни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stoyna (Стойна Димова)

Тъжно, но красиво същевременно,Евгения!Не е само важно да спечелиш любовта, но и да я задържиш.Грешките се отчитат, но по-добре се опитай да я настигнеш!
Поздравление и дерзай!

2015-06-04T09:37:44+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0