Затишие
Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.
Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.
С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак?
Мирише ми на смърт,
а уж запролетя...
Задрямах, свит в едно стихотворение.
Сънувам тишина!
И някаква жена,
която гъвкаво пълзи към мене.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados
