20.04.2008 г., 2:38 ч.

Затишие 

  Поезия
846 0 12
Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.
Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.
С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??