Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.
Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.
С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак?
Мирише ми на смърт,
а уж запролетя...
Задрямах, свит в едно стихотворение.
Сънувам тишина!
И някаква жена,
която гъвкаво пълзи към мене.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
