Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.
Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.
С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак?
Мирише ми на смърт,
а уж запролетя...
Задрямах, свит в едно стихотворение.
Сънувам тишина!
И някаква жена,
която гъвкаво пълзи към мене.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
