Затишие

20 апр. 2008 г., 02:38

Поэзия

847 0 12

Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.
Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.
С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Затишие

Искате да прочетете повече?

Предложения