divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
20 апр. 2008 г., 02:38

Затишие 

  Поэзия
790 0 12

Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.

Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.

С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак?

Мирише ми на смърт,
а уж запролетя...
Задрямах, свит в едно стихотворение.

Сънувам тишина!
И някаква жена,
която гъвкаво пълзи към мене.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??