Затова
Светът е голям,
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца
с големи планети,
големи сърца
в големи поети.
Нима те е страх
от думите истински,
че стриваш на прах
куража и риска?
И връщаш се там,
към детски копнежи,
при топла пола,
в живот безметежен.
Светът е суров,
разваля илюзии,
но има любов
без захарни музи.
Светът е голям,
ще трябва да свикнеш,
нали затова
ти ме повика?
8.12.2017 5:00
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
