МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
8.12.2017 г., 8:47 ч.

Затова 

  Поезия
287 1 5

Светът е голям,

а ние се срещнахме.

Защо онемя

и тръгваш по спешност?

 

Големи слънца

с големи планети,

големи сърца

в големи поети.

 

Нима те е страх

от думите истински,

че стриваш на прах

куража и риска?

 

И връщаш се там,

към детски копнежи,

при топла пола,

в живот безметежен.

 

Светът е суров,

разваля илюзии,

но има любов

без захарни музи.

 

Светът е голям,

ще трябва да свикнеш,

нали затова

ти ме повика?

 

8.12.2017        5:00

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, по-добре да подпяваме и да тропкаме с крачка и да се правим, че не ни засяга. И да съдим за неща, които са много по-безобидни. Добре, че нямам деца.
  • Поздрав за стиха...нооо, някога крайните решения са трудни...
  • Хареса ми!
  • Благодаря. Стори ми се, че думата "голям" упорито се избягва или ако се употребява, е винаги в негативен смисъл. За по-голямата част от света това не е така. Затова реших да я реабилитирам. Тук също има големи поети и те заслужават признание за качествата си. И това трябва да го кажат другите, не можем да очакваме от тях сами да се изтъкват.
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??