Светът е голям,
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца
с големи планети,
големи сърца
в големи поети.
Нима те е страх
от думите истински,
че стриваш на прах
куража и риска?
И връщаш се там,
към детски копнежи,
при топла пола,
в живот безметежен.
Светът е суров,
разваля илюзии,
но има любов
без захарни музи.
Светът е голям,
ще трябва да свикнеш,
нали затова
ти ме повика?
8.12.2017 5:00
© Мария Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
